Jun 2, 2011, 11:19 PM

Несподелената любов 

  Poetry » Love
659 0 5

Болиш! Във всяка клетка съществуваш,

във мене настанил си се докрай.

Като разплакано море - бучиш, бушуваш,

поне сламчица да дишам ми подай!

 

Но как да ми дадеш, като не знаеш

как да спреш да ме убиваш бавно...

До теб мълча, а ти за други си мечтаеш,

угасват дните ми, угасвам цяла плавно...

 

Несподелената любов, разказват,

е най-разтърсваща и най-гореща.

Грешка ли е, че не ти показвам,

че безумно те обичам... тук - отсреща?!

© Таня Момчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??