Болиш! Във всяка клетка съществуваш,
във мене настанил си се докрай.
Като разплакано море - бучиш, бушуваш,
поне сламчица да дишам ми подай!
Но как да ми дадеш, като не знаеш
как да спреш да ме убиваш бавно...
До теб мълча, а ти за други си мечтаеш,
угасват дните ми, угасвам цяла плавно...
Несподелената любов, разказват,
е най-разтърсваща и най-гореща.
Грешка ли е, че не ти показвам,
че безумно те обичам... тук - отсреща?!
© Таня Момчева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
