3 ene 2011, 0:18

Несподелената любов

  Poesía
739 0 2

Не мога да те забравя!
Не искам да те оставя!
Видя ли те пак полудявам!
Като вирус ме заразяваш
и с палави очи и сочни устни
тотално ме зарибяваш!
Причината да живея преди беше ТИ!
Сега, щом стана, вече зная...
Не ще те притежавам,
даже когато лястовичка прелети
с клонка, на която пише:
Обичай! или Умри!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
  • Възрастта е извинение, но само временно, и само донякъде. Може би, ако прочетеш Петя Дубарева, ще разбереш какво имам в предвид. И избягвай сълзливо-лепкави сладникавости. От такива най-често остава горчив вкус.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...