Jan 3, 2011, 12:18 AM

Несподелената любов

  Poetry
737 0 2

Не мога да те забравя!
Не искам да те оставя!
Видя ли те пак полудявам!
Като вирус ме заразяваш
и с палави очи и сочни устни
тотално ме зарибяваш!
Причината да живея преди беше ТИ!
Сега, щом стана, вече зная...
Не ще те притежавам,
даже когато лястовичка прелети
с клонка, на която пише:
Обичай! или Умри!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво!
  • Възрастта е извинение, но само временно, и само донякъде. Може би, ако прочетеш Петя Дубарева, ще разбереш какво имам в предвид. И избягвай сълзливо-лепкави сладникавости. От такива най-често остава горчив вкус.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...