3 янв. 2011 г., 00:18

Несподелената любов

740 0 2

Не мога да те забравя!
Не искам да те оставя!
Видя ли те пак полудявам!
Като вирус ме заразяваш
и с палави очи и сочни устни
тотално ме зарибяваш!
Причината да живея преди беше ТИ!
Сега, щом стана, вече зная...
Не ще те притежавам,
даже когато лястовичка прелети
с клонка, на която пише:
Обичай! или Умри!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Възрастта е извинение, но само временно, и само донякъде. Може би, ако прочетеш Петя Дубарева, ще разбереш какво имам в предвид. И избягвай сълзливо-лепкави сладникавости. От такива най-често остава горчив вкус.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...