3 янв. 2011 г., 00:18

Несподелената любов

743 0 2

Не мога да те забравя!
Не искам да те оставя!
Видя ли те пак полудявам!
Като вирус ме заразяваш
и с палави очи и сочни устни
тотално ме зарибяваш!
Причината да живея преди беше ТИ!
Сега, щом стана, вече зная...
Не ще те притежавам,
даже когато лястовичка прелети
с клонка, на която пише:
Обичай! или Умри!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!
  • Възрастта е извинение, но само временно, и само донякъде. Може би, ако прочетеш Петя Дубарева, ще разбереш какво имам в предвид. И избягвай сълзливо-лепкави сладникавости. От такива най-често остава горчив вкус.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...