Несподелено

Ръката ти,

като полъх на вятър

гали нежно косата ми

и странни мисли в мен

препускат като диви коне

в степта на моите чувства.

Очите ти,

в които се губя

и бързо потъвам, без сила

да спра тази страст,

която и в съня ме преследва,

без да оставя следи.

Единствено в утрото,

до мен са две хладни и

тъжни големи сълзи.

Устните ти,

като извор планински,

разпалват жажда в мен.

Кажи ми, как да отпия,

когато устни допрем!?