Несподелено
840
0
0
Ръката ти,
като полъх на вятър
гали нежно косата ми
и странни мисли в мен
препускат като диви коне
в степта на моите чувства.
Очите ти,
в които се губя
и бързо потъвам, без сила
да спра тази страст,
която и в съня ме преследва,
без да оставя следи.
Единствено в утрото,
до мен са две хладни и
тъжни големи сълзи.
Устните ти,
като извор планински,
разпалват жажда в мен.
Кажи ми, как да отпия,
когато устни допрем!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Цековска Всички права запазени
