Несподелено
841
0
0
Ръката ти,
като полъх на вятър
гали нежно косата ми
и странни мисли в мен
препускат като диви коне
в степта на моите чувства.
Очите ти,
в които се губя
и бързо потъвам, без сила
да спра тази страст,
която и в съня ме преследва,
без да оставя следи.
Единствено в утрото,
до мен са две хладни и
тъжни големи сълзи.
Устните ти,
като извор планински,
разпалват жажда в мен.
Кажи ми, как да отпия,
когато устни допрем!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Цековска Все права защищены
