Тинчету (Тина)
29 226
2 mar 2007, 21:31

Несподелено 

  Poesía
1297 0 7
Аз не те обичам днес, а ти ще ме обичаш ли и утре?


Знаеш ли, уморих се да говоря с теб, докато ти мълчиш.
Да те прегръщам и да се чувствам сякаш съм чужда.
Да те целувам, пробягвайки...
Да не ме поглеждаш, за да трепна,
да ти се усмихвам, за да се почувствам аз добре!
Да се правя на желана и разбрана...
Уморих се, наистина! Дори ми писна.
И всичко това, защото не сме там...
Мой си само нощем - там,
когато спиш, аз не, но съм до теб!
Само тогава си наистина този, който искам да си.
Дали и аз съм тогава, такава каквато ме искаш,
притихнала...
Исках да изкреща в очите ти: "Обичаш ли ме?",
но пак не вярвам да го почувствам.
Не! Не ми казвай, че ме обичаш,
не изглежда истинско. Пресъздай ми това!
Искам да го почувствам и да повярвам,
а не да го прочета и пак да не го разбера!
Боли ме!
Защото е нереално всичко това,
а звучи, като подигравка с мен.
И въпреки това, всичко, което имам,
остана в мен. Само търпението ми се изгуби
по трасето на твоето мълчание и бездействие!
Знаеш ли...
Има нещо, което сама преживявам сега -
не мога и не искам да призная сама на себе си,
че аз... ти си толкова значим
и така пълноценно важен за мен,
ти си неотделима част от съзнанието ми.
Ти ме попита, но аз отрекох ли...
че те обичам безрезервно?!!
Не ми позволявай да те изгубя, а аз
няма отново да ти позволя да ме нараняваш!
Ако ме обичаш, наистина,
нека така да е и утре,
отново и отново... утре!

© Тина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??