2 мар. 2007 г., 21:31

Несподелено 

  Поэзия
5.0 / 6
1405 0 7
Аз не те обичам днес, а ти ще ме обичаш ли и утре?
Знаеш ли, уморих се да говоря с теб, докато ти мълчиш.
Да те прегръщам и да се чувствам сякаш съм чужда.
Да те целувам, пробягвайки...
Да не ме поглеждаш, за да трепна,
да ти се усмихвам, за да се почувствам аз добре!
Да се правя на желана и разбрана...
Уморих се, наистина! Дори ми писна.
И всичко това, защото не сме там...
Мой си само нощем - там,
когато спиш, аз не, но съм до теб!
Само тогава си наистина този, който искам да си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Все права защищены

Предложения
  • Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »