25 may 2005, 21:33

НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

  Poesía
2.5K 0 7
Понякога сърцето се разкъсва
пред човешкото страдание злочесто,
тъй както ден нощта прекъсва. 
Това се случва доста често. А болката е истинска, голяма от туй що става пред очи. Да си свидетел на такава драма, когато всички са слепци. А болката е истинска и силна, защото фалшът е навред. Душата се оказва непосилна пред илюзорния световен ред. И ме раздират мисли мрачни. Светът потъва в безразличност. Но продължавам - търся начини, да победя кошмарната действителност!  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сим Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • много е въздействащо..втората строфа особено много..ми гнети душата,така да се изразя, защото има моменти,които ме карат да се чувствам все едно..просто всичките ми чувства си ги излял в стихотворението! странно е да откриеш чужди думи за своето състояние пожелавам ти да имаш силата да не се откажеш от търсенето на победа над "кошмарната действителност" и да намериш своя начин да я преодолееш 6 ..
  • В интерес на истината, Миренче, това стихотворение се получи под изключително силното Дебеляново въздействие. Беше ми дошъл на гости човечеца в една лятна вечер и го стъкмихме без да му мислим.
    На мен вторият куплет ми е най-мил
    Благодаря за конструктивните коментари !!!
  • Първия куплет е бисер
    Стила ти доста напомня на Ботев междудругото. Трябва да изградиш свой стил, но Ботев е най-добрия пример за начало.
  • Хм... създаваш впечатление на човек с талант...
    Много похвално
  • Аааай, защо попадам на това чак сега!
    Наистина ми хареса! Открояват се както строежа и мелодичността, така и основният смисъл на цялото! Поздрави, Симо!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...