25.05.2005 г., 21:33

НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

2.5K 0 7
Понякога сърцето се разкъсва
пред човешкото страдание злочесто,
тъй както ден нощта прекъсва. 
Това се случва доста често. А болката е истинска, голяма от туй що става пред очи. Да си свидетел на такава драма, когато всички са слепци. А болката е истинска и силна, защото фалшът е навред. Душата се оказва непосилна пред илюзорния световен ред. И ме раздират мисли мрачни. Светът потъва в безразличност. Но продължавам - търся начини, да победя кошмарната действителност!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сим Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • много е въздействащо..втората строфа особено много..ми гнети душата,така да се изразя, защото има моменти,които ме карат да се чувствам все едно..просто всичките ми чувства си ги излял в стихотворението! странно е да откриеш чужди думи за своето състояние пожелавам ти да имаш силата да не се откажеш от търсенето на победа над "кошмарната действителност" и да намериш своя начин да я преодолееш 6 ..
  • В интерес на истината, Миренче, това стихотворение се получи под изключително силното Дебеляново въздействие. Беше ми дошъл на гости човечеца в една лятна вечер и го стъкмихме без да му мислим.
    На мен вторият куплет ми е най-мил
    Благодаря за конструктивните коментари !!!
  • Първия куплет е бисер
    Стила ти доста напомня на Ботев междудругото. Трябва да изградиш свой стил, но Ботев е най-добрия пример за начало.
  • Хм... създаваш впечатление на човек с талант...
    Много похвално
  • Аааай, защо попадам на това чак сега!
    Наистина ми хареса! Открояват се както строежа и мелодичността, така и основният смисъл на цялото! Поздрави, Симо!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...