Несправедливост
Сън ли е или наяве,
но живея във затвор.
Сън е моята поява
в синия отвън простор.
Аз те исках на земята.
Вик бе моят мъжки стон.
Не ме радва необята,
щом те няма в моя трон.
Образа ти в стих описвах –
исках в него да си ти.
Името ти пък написвах
на светулка – да лети.
Виждам вече и го зная,
като мъж в живот-затвор:
сън за мене ще е Рая,
ти се радваш на простор...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
