25.01.2017 г., 13:48 ч.

Несправедливост 

  Поезия » Любовна
344 0 4

Сън ли е или наяве,

но живея във затвор.

Сън е моята поява

в синия отвън простор.

 

Аз те исках на земята.

Вик бе моят мъжки стон.

Не ме радва необята,

щом те няма в моя трон.

 

Образа ти в стих описвах –

исках в него да си ти.

Името ти пък написвах

на светулка – да лети.

 

Виждам вече и го зная,

като мъж в живот-затвор:

сън за мене ще е Рая,

ти се радваш на простор...

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??