Сън ли е или наяве,
но живея във затвор.
Сън е моята поява
в синия отвън простор.
Аз те исках на земята.
Вик бе моят мъжки стон.
Не ме радва необята,
щом те няма в моя трон.
Образа ти в стих описвах –
исках в него да си ти.
Името ти пък написвах
на светулка – да лети.
Виждам вече и го зная,
като мъж в живот-затвор:
сън за мене ще е Рая,
ти се радваш на простор...
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
