21 jun 2010, 16:01

Нестинарка

  Poesía
619 0 1

 

 

Името не знам ти, ни кой си, ни какъв си,

но нещо в мене ми говори „Дръж го здраво и не пускай!”.

Търся те във полумрака. В тъмнината се разлей...

Ти ли си, не си ли? Вия се по воденичен улей.

 

На мъже попадам, на измамници, любови,

без да спират всеки следващ още, пак ме трови.

По нещичко от мен си взимат и после си отиват,

а лицата и очите в снимките си скриват.

 

Търся те и проверявам под дърво и камък,

но ти не идваш и се криеш в нестинарски пламък.

Ако трябва с крака си ще газя огъня пред тебе,

но поне да те открия (мина много време).

 

Ръченица ще танцувам във вълнена носия.

Всичко ще направя, само за да те открия...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пожелавам ти да го откриеш и наистина да си е заслужавало!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...