Нестинарка
Името не знам ти, ни кой си, ни какъв си,
но нещо в мене ми говори „Дръж го здраво и не пускай!”.
Търся те във полумрака. В тъмнината се разлей...
Ти ли си, не си ли? Вия се по воденичен улей.
На мъже попадам, на измамници, любови,
без да спират всеки следващ още, пак ме трови.
По нещичко от мен си взимат и после си отиват,
а лицата и очите в снимките си скриват.
Търся те и проверявам под дърво и камък,
но ти не идваш и се криеш в нестинарски пламък.
Ако трябва с крака си ще газя огъня пред тебе,
но поне да те открия (мина много време).
Ръченица ще танцувам във вълнена носия.
Всичко ще направя, само за да те открия...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
