В душата ми боли и пари...
И сякаш боса стъпвам по жарава...
Обичам те, но ти едва ли
разбираш как душата моя страда...
За нищо аз не те коря
и силни са словата, що изричам...
Виновна съм си аз сама -
виновна за това, че те обичам...
И болката преследва ме в съня...
Какво да сторя? Как да те забравя?
Не мога... И не искам го сега...
Аз боса стъпвам по жарава...