Jan 26, 2008, 6:16 PM

Нестинарка

  Poetry » Love
904 0 4

В душата ми боли и пари...

И сякаш боса стъпвам по жарава...

Обичам те, но ти едва ли

разбираш как душата моя страда...

За нищо аз не те коря

и силни са словата, що изричам...

Виновна съм си аз сама -

виновна за това, че те обичам...

И болката преследва ме в съня...

Какво да сторя? Как да те забравя?

Не мога... И не искам го сега...

Аз боса стъпвам по жарава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Райна Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...