26 jul 2008, 9:56

Нестинарка

  Poesía
594 0 3

Нестинарка

 

Танцува нестинарка млада

по въглените зачервени.

Изпитва сякаш тя наслада

под погледите възхитени.

Искри изхвърчат под краката

и литват горе към звездите,

показвайки във тъмнината

лика божествен на светците.

Иконата се люшка бавно

над пребрадената глава,

краката и я носят плавно

по нажарената земя.

А Бог я гледа от високо

с всевиждащите си очи

и разкрасява и челото

с венец от пламнали искри.

И хиляди легенди стари,

дошли от стари времена,

разказват тъмните върхари

над лумналата равнина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...