Нестинарката Елена

22 may 2019, 11:37

Poesía » Otra

479 0 1

Когато въглените проговорят

и Елена стъпва с боси ходила,

омагьосва се светът в червено -

пръска се неземна светлина.

Очите в точка на кипене

разпалват буен танц.

Слънцето - ефирна рокля,

с атлазна мекота прегръща

пламтящата й гръд.

Огън от любов в сърце се пали.

Пука се в жарава, тлей.

Въглените се целуват.

Земята се завърта

Елена песен пей.

21.05.2019г

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.