Нестинарката Елена
Когато въглените проговорят
и Елена стъпва с боси ходила,
омагьосва се светът в червено -
пръска се неземна светлина.
Очите в точка на кипене
разпалват буен танц.
Слънцето - ефирна рокля,
с атлазна мекота прегръща
пламтящата й гръд.
Огън от любов в сърце се пали.
Пука се в жарава, тлей.
Въглените се целуват.
Земята се завърта
Елена песен пей.
21.05.2019г
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Тодорка Атанасова Все права защищены
