В душата на детето
творецът се юти...
В очите му кристални -
водопади от звезди...
Никой не разбира гения сега,
пише той под светлината на бялата луна...
Ето, нежно го погалва
в слепотата на нощта,
със сноп лъчи тя му подсказва
пътя към една мечта...
Взима молива и тръгва
със звуци, ноти той безброй ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse