26.06.2011 г., 11:28 ч.

Несвършено 

  Поезия » Друга
692 0 1

В душата на детето
творецът се юти...
В очите му кристални - 
водопади от звезди...
Никой не разбира гения сега,
пише той под светлината на бялата луна...
Ето, нежно го погалва
в слепотата на нощта,
със сноп лъчи тя му подсказва
пътя към една мечта...
Взима молива и тръгва
със звуци, ноти той безброй
и плахо, бавно, нежно стъпва
сред този приказен покой...
И музиката го съпътства
във всеки следващ ден и час...
Там, където болката отсъства,
душата пее с пълен глас...

19.04.2011 г.

© МанДарини Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??