В душата на детето
творецът се юти...
В очите му кристални -
водопади от звезди...
Никой не разбира гения сега,
пише той под светлината на бялата луна...
Ето, нежно го погалва
в слепотата на нощта,
със сноп лъчи тя му подсказва
пътя към една мечта...
Взима молива и тръгва
със звуци, ноти той безброй ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up