in4ety73 (МанДарини) in4ety73 (МанДарини)
4
Jun 26, 2011, 11:28 AM

Несвършено

  Poetry » Other
901 0 1

В душата на детето
творецът се юти...
В очите му кристални - 
водопади от звезди...
Никой не разбира гения сега,
пише той под светлината на бялата луна...
Ето, нежно го погалва
в слепотата на нощта,
със сноп лъчи тя му подсказва
пътя към една мечта...
Взима молива и тръгва
със звуци, ноти той безброй
и плахо, бавно, нежно стъпва
сред този приказен покой...
И музиката го съпътства
във всеки следващ ден и час...
Там, където болката отсъства,
душата пее с пълен глас...

19.04.2011 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МанДарини All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0