Несъществуващ

11 oct 2012, 19:54

Poesía » De amor

663 0 0

Безумно пламъкът гори,
сърцето ми не пожали ти!
Безмилостно часовете стават дни,
а все по-далечен си ми ти!

Скрити чувства в мъгла,
усещам се някак си сама.
А нежно в теб да се сгуша
жадува моята душа.

Тъмен силует си - непонятен,
скрита сянка в света необятен.
Илюзия, мираж, пустинен дъжд си ти - мечта!
Топлина, в тъмната вечер светлина!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.