Oct 11, 2012, 7:54 PM

Несъществуващ 

  Poetry » Love
665 0 0

Безумно пламъкът гори,
сърцето ми не пожали ти!
Безмилостно часовете стават дни,
а все по-далечен си ми ти!

Скрити чувства в мъгла,
усещам се някак си сама.
А нежно в теб да се сгуша 
жадува моята душа.

Тъмен силует си - непонятен,
скрита сянка в света необятен.
Илюзия, мираж, пустинен дъжд си ти - мечта!
Топлина, в тъмната вечер светлина!

© Апокалиптикс А All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??