Безумно пламъкът гори,
сърцето ми не пожали ти!
Безмилостно часовете стават дни,
а все по-далечен си ми ти!
Скрити чувства в мъгла,
усещам се някак си сама.
А нежно в теб да се сгуша
жадува моята душа.
Тъмен силует си - непонятен,
скрита сянка в света необятен.
Илюзия, мираж, пустинен дъжд си ти - мечта!
Топлина, в тъмната вечер светлина!
© Апокалиптикс А All rights reserved.