11.10.2012 г., 19:54 ч.

Несъществуващ 

  Поезия » Любовна
664 0 0

Безумно пламъкът гори,
сърцето ми не пожали ти!
Безмилостно часовете стават дни,
а все по-далечен си ми ти!

Скрити чувства в мъгла,
усещам се някак си сама.
А нежно в теб да се сгуша 
жадува моята душа.

Тъмен силует си - непонятен,
скрита сянка в света необятен.
Илюзия, мираж, пустинен дъжд си ти - мечта!
Топлина, в тъмната вечер светлина!

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??