18 ago 2007, 13:28

НЕСЪВМЕСТИМОСТ

  Poesía
610 0 5
Не е късно да намериш себе си.
Прашинка малка, но твоя е, вземи я!

Несъвместими сме в свят глух
и няма за какво да жалиш тук.

Непонятни сме като болката,
без капчица живот - колко е!?

Поразени сме като от гръм
и глухи сме, без сърце и звън!

Как бавно си връщаме живота!?
Но той кога е бил твой!?

И небесата са глухи и неми свидетели,
безизразни, студени, посивели.

Ще си вземем прашинката с вяра
и ще надживеем неправда и поквара!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...