тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Aug 18, 2007, 1:28 PM

НЕСЪВМЕСТИМОСТ

  Poetry
608 0 5
Не е късно да намериш себе си.
Прашинка малка, но твоя е, вземи я!

Несъвместими сме в свят глух
и няма за какво да жалиш тук.

Непонятни сме като болката,
без капчица живот - колко е!?

Поразени сме като от гръм
и глухи сме, без сърце и звън!

Как бавно си връщаме живота!?
Но той кога е бил твой!?

И небесата са глухи и неми свидетели,
безизразни, студени, посивели.

Ще си вземем прашинката с вяра
и ще надживеем неправда и поквара!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0