17 oct 2008, 16:53

Несъвършена

770 0 8
Не мога да рисувам
по вените кръвта,
която вътре се бушува.
Несъвършена съм.
Да мога да разплаквам себе си.
И да се любувам
на всяка невъздържаност.
Да разпилявам върху белите листа
мълчание.
Да се преструвам.
И да тръпна във очакване.
Дали все пак на сутринта
ще се събудя?!
Не мога да измислям
недостатъци за себе си,
а от остатъци от пясък
започвам да градя
поредна кула,
която може би ... ще падне.
(Не от вятъра)
Още на мига,
когато
се обърна и си тръгна.
След мен едва ли ще е пустош,
като във пустиня.
И мираж след мираж
ще се редуват
на екрана,
до... оазиса
на моите
недосънувани сънища.
А после.
Недоверчиво
ще отворя очите си,
за да попитам слънцето
дали се е съмнало...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...