17.10.2008 г., 16:53

Несъвършена

772 0 8
Не мога да рисувам
по вените кръвта,
която вътре се бушува.
Несъвършена съм.
Да мога да разплаквам себе си.
И да се любувам
на всяка невъздържаност.
Да разпилявам върху белите листа
мълчание.
Да се преструвам.
И да тръпна във очакване.
Дали все пак на сутринта
ще се събудя?!
Не мога да измислям
недостатъци за себе си,
а от остатъци от пясък
започвам да градя
поредна кула,
която може би ... ще падне.
(Не от вятъра)
Още на мига,
когато
се обърна и си тръгна.
След мен едва ли ще е пустош,
като във пустиня.
И мираж след мираж
ще се редуват
на екрана,
до... оазиса
на моите
недосънувани сънища.
А после.
Недоверчиво
ще отворя очите си,
за да попитам слънцето
дали се е съмнало...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....