Електронното пуйче в джоба записука.
(SMS) „Save My Soul” си помислих - умирах от скука.
И когато „отворих”, разтърках очи,
а сърцето подскочи – това беше ти!
И прочетох го дваж
Краяt бе: „... veselqko”
На мига оглупях
и ухилих се яко.
Както бяхме говорили
по-рано днес.
Ти изпрати ми своя
и-мейл адрес...
По keyboаrd-а бавно със конски тропот
Дилижанс един бе тръгнал на поход.
Аз пришпорих конете, не им дадох шанс.
Кръстоносно начало на виртуален романс.
После ти ми отвърна с армия думи.
И наложи обсада на крепостта ми.
Със тарана разби онуй място, където
бе на целия мраморен замък сърцето.
Последва бърза и ловка контраатака.
Както котка и котка се бият във мрака.
И със старата тактика – „Хитрата сврака”.
Разменихме си Skype и влезнàхме в батака.
Сетне в нощи, подути от смях и безвремие,
прекосихме полята от „многотемие”.
И летяха ятата на нашето спасение -
виртуални гълъби - всеки носещ съобщение.
След съвпадения хиляди и знаци астрални
ти ме чакаше там, за да бъдем реални.
Тръгнах...
© Георги Димов Todos los derechos reservados