7.05.2009 г., 19:47

Net-на любов

1.3K 0 27

 

 

 

Електронното пуйче в джоба записука.

(SMS) Save My Soul” си помислих - умирах от скука.

И когато „отворих”, разтърках очи,

а сърцето подскочи  – това беше ти!

 

И прочетох го дваж

Краяt бе: „... veselqko

На мига оглупях

и ухилих се яко.

 

Както бяхме говорили

по-рано днес.

Ти изпрати ми своя

и-мейл адрес...

 

По keyboаrd-а бавно със конски тропот

Дилижанс един бе тръгнал на поход.

Аз пришпорих конете, не им дадох шанс.

Кръстоносно начало на виртуален романс.

 

После ти ми отвърна с армия думи.

И наложи обсада на крепостта ми.

Със тарана разби онуй място, където

бе на целия мраморен замък сърцето.

 

Последва бърза и ловка контраатака.

Както котка и котка се бият във мрака.

И със старата тактика – „Хитрата сврака”.

Разменихме си Skype и влезнàхме в батака.

 

Сетне в нощи, подути от смях и безвремие,

прекосихме полята от „многотемие”.

И летяха ятата на нашето спасение -

виртуални гълъби - всеки носещ съобщение.

 

След съвпадения хиляди и знаци астрални

ти ме чакаше там, за да бъдем реални.

 

Тръгнах...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Димов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....