Нетленен храм

13 mar 2010, 20:29

Poesía » Otra

463 0 2

О, щъркеле, върни ме във гнездото си –

на таз' земя аз пак да се родя,

на нов живот да срещна рождеството си,

по път мечтан и вечен да вървя!

Да срещна дълголетие и слава,

но не лъжовна, не с неискрен плам –

така следа от песни да оставя

и себе си на Господ да въздам:

да изгоря, но Той да ме отключи,

да мина тих през райските врати

и щедростта небесна да получа,

молитвено притваряйки очи!

И там с любов − сияние от слово –

в нетленен храм да грейна в пламък жив –

едно сърце за щастие готово,

един-единствен, но безсмъртен стих!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.