Нетленен храм
О, щъркеле, върни ме във гнездото си –
на таз' земя аз пак да се родя,
на нов живот да срещна рождеството си,
по път мечтан и вечен да вървя!
Да срещна дълголетие и слава,
но не лъжовна, не с неискрен плам –
така следа от песни да оставя
и себе си на Господ да въздам:
да изгоря, но Той да ме отключи,
да мина тих през райските врати
и щедростта небесна да получа,
молитвено притваряйки очи!
И там с любов − сияние от слово –
в нетленен храм да грейна в пламък жив –
едно сърце за щастие готово,
един-единствен, но безсмъртен стих!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
