1 nov 2018, 21:04

Неугасващ пламък

  Poesía
445 0 0

НЕУГАСВАЩ ПЛАМЪК

 

Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня.

 

Листенца разтварят за поглед зеници.
Цветовете с усмивка изпращат ухания.
За полет крилете си разперва птица.
Човешките сърца се пълнят с желания.

 

Миг след миг времето неуморно тече.
Редуват се месеци, години, сезони.
Изнизват се отдавна забравени векове.
Човекът с надежда все мечтите си гони.

 

С времето страстите все по-бурно растат.
Не задоволяват се вече от малките неща.
Земните простори не могат да ги поберат.
Към космичното ли пространство летят?

 

От първия миг на великото съзидание
любовта е поставена - крайъгълен камък,
живот, цел, път и вечност, състезание, 
огън от чувства - неугасващ пламък...

 

01 11 2017

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...