1.11.2018 г., 21:04 ч.

Неугасващ пламък 

  Поезия
5.0 (1)
357 0 0
НЕУГАСВАЩ ПЛАМЪК
Всеки миг от живота е ново начало,
но може да бъде и неочаквана смърт.
Слънцето зад хоризонта вечен изгрява -
чертае кротко мигновенията на деня.
Листенца разтварят за поглед зеници.
Цветовете с усмивка изпращат ухания.
За полет крилете си разперва птица.
Човешките сърца се пълнят с желания.
Миг след миг времето неуморно тече.
Редуват се месеци, години, сезони.
Изнизват се отдавна забравени векове. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Предложения
  • Не вярвайте в безсрамника Април. Щурее много. Млад е. Невъздържан. Къде ли и с коя ли не е бил, ......
  • Сега съм само ехо на магьосник, завърнал слънцето от залеза изтлял. Осъмвам преродил се в чужд самот...
  • Дъждовна съм. Недей ме доближава. Не нося нито полза, ни вреда. Водата ми свободно преминава през си...

Още произведения »