18 feb 2010, 15:39

Неуловима буря

1.1K 0 4

НЕЩО СЕ СЛУЧВА.
Неуловимо.
Вълна под повърхността
на морето.

НЯКОЙ ОТНОВО
рисува с водата
съдбата си
и
инфарктната младост,
окована във водорасли.
Той преплита нозе,
в пясъка на тъгата.

А ВЪТРЕ БУШУВАТ:
Щорм в платната
на полудялата яхта.
Танц в неизвестното.
Хилядократно завъртане.

СПАД НА ВЯТЪРА.
Мачтата прави
дупка в морето.
Плаче око на подводница.

НЕЩО СЕ СЛУЧВА.
Снегопад сред морето.
Самотна тишина
върху мокрите крила на гларуса.
Нощта се пъхва
в скрития залез...

НА СУТРИНТА
вятърът просто разлиства
прегръдките на пролетта.
И надява на пръста и кръг от мечти
- слънце, в илюминатора на кораб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Ресенска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Попаднах в твоята буря!
    Оцелях...и in the morning after dark...изгря слънце!
    Много образно!!!
    Поздравления!
  • Sorbus (Пенко Пенков) - Неуловима буря! В това съм вложила чувства, които отминават, както всичко, между другото! Приятна вечер! На всичики останали благодаря за добрите думи! Хубава вечер и лека нощ на всички!
  • Много ми хареса образния език. Искрени поздравления
  • Звучи ми приятно като стих. Но не мога да разбера смисъла...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...