Аквалия (Лилия Ресенска)
51 202
18.02.2010 г., 15:39 ч.

Неуловима буря 

  Поезия » Философска
685 0 4

НЕЩО СЕ СЛУЧВА.
Неуловимо.
Вълна под повърхността
на морето.

НЯКОЙ ОТНОВО
рисува с водата
съдбата си
и
инфарктната младост,
окована във водорасли.
Той преплита нозе,
в пясъка на тъгата.

А ВЪТРЕ БУШУВАТ:
Щорм в платната
на полудялата яхта.
Танц в неизвестното.
Хилядократно завъртане.

СПАД НА ВЯТЪРА.
Мачтата прави
дупка в морето.
Плаче око на подводница.

НЕЩО СЕ СЛУЧВА.
Снегопад сред морето.
Самотна тишина
върху мокрите крила на гларуса.
Нощта се пъхва
в скрития залез...

НА СУТРИНТА
вятърът просто разлиства
прегръдките на пролетта.
И надява на пръста и кръг от мечти
- слънце, в илюминатора на кораб.

© Лилия Ресенска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Попаднах в твоята буря!
    Оцелях...и in the morning after dark...изгря слънце!
    Много образно!!!
    Поздравления!
  • Sorbus (Пенко Пенков) - Неуловима буря! В това съм вложила чувства, които отминават, както всичко, между другото! Приятна вечер! На всичики останали благодаря за добрите думи! Хубава вечер и лека нощ на всички!
  • Много ми хареса образния език. Искрени поздравления
  • Звучи ми приятно като стих. Но не мога да разбера смисъла...
Предложения
: ??:??