Feb 18, 2010, 3:39 PM

Неуловима буря

1.1K 0 4

НЕЩО СЕ СЛУЧВА.
Неуловимо.
Вълна под повърхността
на морето.

НЯКОЙ ОТНОВО
рисува с водата
съдбата си
и
инфарктната младост,
окована във водорасли.
Той преплита нозе,
в пясъка на тъгата.

А ВЪТРЕ БУШУВАТ:
Щорм в платната
на полудялата яхта.
Танц в неизвестното.
Хилядократно завъртане.

СПАД НА ВЯТЪРА.
Мачтата прави
дупка в морето.
Плаче око на подводница.

НЕЩО СЕ СЛУЧВА.
Снегопад сред морето.
Самотна тишина
върху мокрите крила на гларуса.
Нощта се пъхва
в скрития залез...

НА СУТРИНТА
вятърът просто разлиства
прегръдките на пролетта.
И надява на пръста и кръг от мечти
- слънце, в илюминатора на кораб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия Ресенска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Попаднах в твоята буря!
    Оцелях...и in the morning after dark...изгря слънце!
    Много образно!!!
    Поздравления!
  • Sorbus (Пенко Пенков) - Неуловима буря! В това съм вложила чувства, които отминават, както всичко, между другото! Приятна вечер! На всичики останали благодаря за добрите думи! Хубава вечер и лека нощ на всички!
  • Много ми хареса образния език. Искрени поздравления
  • Звучи ми приятно като стих. Но не мога да разбера смисъла...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...