16 jun 2007, 11:42

Неуловимо

  Poesía
896 0 4
 

Ела, юнако, кончето да хванеш!


С копита бели от безумен вихър,


с очи горещи - мълнии небесни,


със кожа мека - свилена коприна.


Сто демона в кръвта му подивели,


сто вятъра във гривата му веят.


Дъха му огнен, ти, ела да хванеш,


с юзда  - галопа му да обуздаеш.


Под златен навес кончето да вържеш...


Ела, юнако, ако пък успееш,


хем твое да е - волно да се носи,


самО да иска ти да го обяздиш,


пред тебе сАмо кротко да застане.


От твойта длан водица да отпие


и всеки път пак там да се завръща...


Тогава знай, успял си да обичаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...