rad (Радостина Марчева) rad (Радостина Марчева)
1 42
16 jun 2007, 11:42

Неуловимо

  Poesía
898 0 4
 

Ела, юнако, кончето да хванеш!


С копита бели от безумен вихър,


с очи горещи - мълнии небесни,


със кожа мека - свилена коприна.


Сто демона в кръвта му подивели,


сто вятъра във гривата му веят.


Дъха му огнен, ти, ела да хванеш,


с юзда  - галопа му да обуздаеш.


Под златен навес кончето да вържеш...


Ела, юнако, ако пък успееш,


хем твое да е - волно да се носи,


самО да иска ти да го обяздиш,


пред тебе сАмо кротко да застане.


От твойта длан водица да отпие


и всеки път пак там да се завръща...


Тогава знай, успял си да обичаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0