rad (Радостина Марчева) rad (Радостина Марчева)
1 42
16 jun 2007, 11:42

Неуловимо

  Poesía
900 0 4
 

Ела, юнако, кончето да хванеш!


С копита бели от безумен вихър,


с очи горещи - мълнии небесни,


със кожа мека - свилена коприна.


Сто демона в кръвта му подивели,


сто вятъра във гривата му веят.


Дъха му огнен, ти, ела да хванеш,


с юзда  - галопа му да обуздаеш.


Под златен навес кончето да вържеш...


Ела, юнако, ако пък успееш,


хем твое да е - волно да се носи,


самО да иска ти да го обяздиш,


пред тебе сАмо кротко да застане.


От твойта длан водица да отпие


и всеки път пак там да се завръща...


Тогава знай, успял си да обичаш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Марчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0