rad (Радостина Марчева) rad (Радостина Марчева)
1 42
Jun 16, 2007, 11:42 AM

Неуловимо

  Poetry
893 0 4
 

Ела, юнако, кончето да хванеш!


С копита бели от безумен вихър,


с очи горещи - мълнии небесни,


със кожа мека - свилена коприна.


Сто демона в кръвта му подивели,


сто вятъра във гривата му веят.


Дъха му огнен, ти, ела да хванеш,


с юзда  - галопа му да обуздаеш.


Под златен навес кончето да вържеш...


Ела, юнако, ако пък успееш,


хем твое да е - волно да се носи,


самО да иска ти да го обяздиш,


пред тебе сАмо кротко да застане.


От твойта длан водица да отпие


и всеки път пак там да се завръща...


Тогава знай, успял си да обичаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0