rad (Радостина Марчева) rad (Радостина Марчева)
1 42
Jun 16, 2007, 11:42 AM

Неуловимо

  Poetry
889 0 4
 

Ела, юнако, кончето да хванеш!


С копита бели от безумен вихър,


с очи горещи - мълнии небесни,


със кожа мека - свилена коприна.


Сто демона в кръвта му подивели,


сто вятъра във гривата му веят.


Дъха му огнен, ти, ела да хванеш,


с юзда  - галопа му да обуздаеш.


Под златен навес кончето да вържеш...


Ела, юнако, ако пък успееш,


хем твое да е - волно да се носи,


самО да иска ти да го обяздиш,


пред тебе сАмо кротко да застане.


От твойта длан водица да отпие


и всеки път пак там да се завръща...


Тогава знай, успял си да обичаш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0