Неуловимо
Ела, юнако, кончето да хванеш!
С копита бели от безумен вихър,
с очи горещи - мълнии небесни,
със кожа мека - свилена коприна.
Сто демона в кръвта му подивели,
сто вятъра във гривата му веят.
Дъха му огнен, ти, ела да хванеш,
с юзда - галопа му да обуздаеш.
Под златен навес кончето да вържеш...
Ела, юнако, ако пък успееш,
хем твое да е - волно да се носи,
самО да иска ти да го обяздиш,
пред тебе сАмо кротко да застане.
От твойта длан водица да отпие
и всеки път пак там да се завръща...
Тогава знай, успял си да обичаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Марчева Всички права запазени
