5 jul 2011, 20:10

Неумолима

  Poesía
965 0 1

Неумолима съм във себе си,
от жаждата, в която се потапям,
от шемета на нощите задъхани
  и моят свят до твоя зареден

от шепоти
и мълчаливи вопли...
Неумолимо галопиращи съзвездия,
препускащи във нашите безмълвия,
неукротени огнедишащи миражи
от копнеж

по безпределната различност,
Обагрена от нашите

неуловими пясъчни градежи...
светът на тихият преплетен океан
от ярост и задъхано мълчание....
Безбрежни небосклони
от лъчите на мечтите разполвени.
И ти във времето на времената ми...
Единствен ореол

от мъжка сила и преливане!
Бъди до мен,
когато си отива бледолунието и изгрява
оная тъмна виолетова обагреност на моя плод,
за теб неоткъснат и дарен!
Бъди във необятните селения

на корените от дълбоки спомени!
За да останем във оная бяла памет на обичта,
обикновена-необикновена.
За да сме заедно завинаги!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "За да останем във оная бяла памет на обичта,
    обикновена-необикновена.
    За да сме заедно завинаги!"
    АМИН

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...