5.07.2011 г., 20:10

Неумолима

953 0 1

Неумолима съм във себе си,
от жаждата, в която се потапям,
от шемета на нощите задъхани
  и моят свят до твоя зареден

от шепоти
и мълчаливи вопли...
Неумолимо галопиращи съзвездия,
препускащи във нашите безмълвия,
неукротени огнедишащи миражи
от копнеж

по безпределната различност,
Обагрена от нашите

неуловими пясъчни градежи...
светът на тихият преплетен океан
от ярост и задъхано мълчание....
Безбрежни небосклони
от лъчите на мечтите разполвени.
И ти във времето на времената ми...
Единствен ореол

от мъжка сила и преливане!
Бъди до мен,
когато си отива бледолунието и изгрява
оная тъмна виолетова обагреност на моя плод,
за теб неоткъснат и дарен!
Бъди във необятните селения

на корените от дълбоки спомени!
За да останем във оная бяла памет на обичта,
обикновена-необикновена.
За да сме заедно завинаги!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "За да останем във оная бяла памет на обичта,
    обикновена-необикновена.
    За да сме заедно завинаги!"
    АМИН

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...