Неуютен свят

13 oct 2005, 9:38

Poesía

816 0 0

Реалността превзе душата ми
на абордаж.
Забравих детството-обезглавена кукла
на пейката,покрита с надписи.
Не искам повече открития,
защото са горчиви всичките.
Пренасям страховете си върху хартия,
а времето им става лупа.
Светът не е градина за илюзии...
...Понякога сънувам,че съм облак...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Неуютен свят

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas