Oct 13, 2005, 9:38 AM

Неуютен свят 

  Poetry
859 0 0
Реалността превзе душата ми
на абордаж.
Забравих детството-обезглавена кукла
на пейката,покрита с надписи.
Не искам повече открития,
защото са горчиви всичките.
Пренасям страховете си върху хартия,
а времето им става лупа.
Светът не е градина за илюзии...
...Понякога сънувам,че съм облак...

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??