Неуютен свят

13.10.2005 г., 9:38 ч.

Поезия

853 0 0

Реалността превзе душата ми
на абордаж.
Забравих детството-обезглавена кукла
на пейката,покрита с надписи.
Не искам повече открития,
защото са горчиви всичките.
Пренасям страховете си върху хартия,
а времето им става лупа.
Светът не е градина за илюзии...
...Понякога сънувам,че съм облак...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Неуютен свят

Свързани произведения

Коментари

Предложения