Довереница (Дочка Василева) Довереница (Дочка Василева)
99 499
22 abr 2009, 0:15

Неведоми са Божиите пътища...

2K 0 23

 

 

Неведоми са Божиите пътища...

Съдбата стреля без предупреждение

и късните ми истини прокълнати

се мятат в примка между „да” и „не”...

Съдбата

         стреля

                  без предупреждение.

Следите си замита със забравата.

Като цветята аленеят белези -

по тях от другите се различавам...

И късните ми

            истини

                       прокълнати

завоите в живота ми насочват.

А смелостта, дали по тях да тръгна

с надеждата, че ще получа прошка

се мята

           в примка

                        между „да” и „не”...

Сълзите ми, без право на покълване

кристалчета от лед редят в сърцето ...      

Неведоми са Божиите пътища...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0