22 abr 2009, 0:15

Неведоми са Божиите пътища...

2K 0 23

 

 

Неведоми са Божиите пътища...

Съдбата стреля без предупреждение

и късните ми истини прокълнати

се мятат в примка между „да” и „не”...

Съдбата

         стреля

                  без предупреждение.

Следите си замита със забравата.

Като цветята аленеят белези -

по тях от другите се различавам...

И късните ми

            истини

                       прокълнати

завоите в живота ми насочват.

А смелостта, дали по тях да тръгна

с надеждата, че ще получа прошка

се мята

           в примка

                        между „да” и „не”...

Сълзите ми, без право на покълване

кристалчета от лед редят в сърцето ...      

Неведоми са Божиите пътища...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...