22.04.2009 г., 0:15 ч.

Неведоми са Божиите пътища... 

  Поезия » Философска
1482 0 23

 

 

Неведоми са Божиите пътища...

Съдбата стреля без предупреждение

и късните ми истини прокълнати

се мятат в примка между „да” и „не”...

Съдбата

         стреля

                  без предупреждение.

Следите си замита със забравата.

Като цветята аленеят белези -

по тях от другите се различавам...

И късните ми

            истини

                       прокълнати

завоите в живота ми насочват.

А смелостта, дали по тях да тръгна

с надеждата, че ще получа прошка

се мята

           в примка

                        между „да” и „не”...

Сълзите ми, без право на покълване

кристалчета от лед редят в сърцето ...      

Неведоми са Божиите пътища...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??