Неведоми са Божиите пътища...
Неведоми са Божиите пътища...
Съдбата стреля без предупреждение
и късните ми истини прокълнати
се мятат в примка между „да” и „не”...
Съдбата
стреля
без предупреждение.
Следите си замита със забравата.
Като цветята аленеят белези -
по тях от другите се различавам...
И късните ми
истини
прокълнати
завоите в живота ми насочват.
А смелостта, дали по тях да тръгна
с надеждата, че ще получа прошка
се мята
в примка
между „да” и „не”...
Сълзите ми, без право на покълване
кристалчета от лед редят в сърцето ...
Неведоми са Божиите пътища...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
